Постинг
24.04.2023 10:48 -
Живот или смърт
Темата за възкресението е централна за християнството – християнство без възкресение не може да има. Ако Христос не бе възкръснал, щеше да е просто един популярен не задълго учител, чието върховно постижение е запознаването на широката му аудиторията с интересна система от правила и насоки за личен успех тук, на земята.
В Неговото учение обаче не би имало истинска надежда, нито кой знае какъв смисъл, защото в крайна сметка смъртта щеше да обезсмисли необикновените му послания. Именно в това се състои мощта на смъртта като наш враг – тя не убива само човека, тя убива смисъла на живота.
Ако смъртта бе оставена непобедена, щеше да продължава да властва над човешкия род и да убива в зародиш дори най-крехките намеци за морал и ценности. Ако животът свършва с последния дъх, защо въобще е нужно да се стремим да правим нещо благородно, значимо и стойностно? Благородството, моралът и ценностите биха били относителни понятия, празни философски абстракции, подвластни на своята преходност.
Великата новина обаче е, че Христос възкръсна. Божият Син погуби най-големия враг на живота – смъртта – и така върна надеждата и здравата логика на нашето съществуване. Във възкресението се съдържа смисълът на човешкото битие. Заради възкресението можем да мечтаем и мечтите ни да са стойностни копнежи, подарени от Великия Създател Бог, а не лишени от съдържание изкуствени романтични блянове.
Заради възкресението на Христос имаме най-личния повод да празнуваме Великия Ден. Ние, вярващите в Божия Син, имаме пълното основание да се радваме и да тържествуваме, защото чрез Христос сме сънаследници на Неговата победа над смъртта. Най-големият противник в нашия живот – смъртта – е победен враг и ние можем да ликуваме като съучастници в тази победа.
В Неговото учение обаче не би имало истинска надежда, нито кой знае какъв смисъл, защото в крайна сметка смъртта щеше да обезсмисли необикновените му послания. Именно в това се състои мощта на смъртта като наш враг – тя не убива само човека, тя убива смисъла на живота.
Ако смъртта бе оставена непобедена, щеше да продължава да властва над човешкия род и да убива в зародиш дори най-крехките намеци за морал и ценности. Ако животът свършва с последния дъх, защо въобще е нужно да се стремим да правим нещо благородно, значимо и стойностно? Благородството, моралът и ценностите биха били относителни понятия, празни философски абстракции, подвластни на своята преходност.
Великата новина обаче е, че Христос възкръсна. Божият Син погуби най-големия враг на живота – смъртта – и така върна надеждата и здравата логика на нашето съществуване. Във възкресението се съдържа смисълът на човешкото битие. Заради възкресението можем да мечтаем и мечтите ни да са стойностни копнежи, подарени от Великия Създател Бог, а не лишени от съдържание изкуствени романтични блянове.
Заради възкресението на Христос имаме най-личния повод да празнуваме Великия Ден. Ние, вярващите в Божия Син, имаме пълното основание да се радваме и да тържествуваме, защото чрез Христос сме сънаследници на Неговата победа над смъртта. Най-големият противник в нашия живот – смъртта – е победен враг и ние можем да ликуваме като съучастници в тази победа.
"Заради възкресението на Христос имаме най-личния повод да празнуваме Великия Ден. Ние, вярващите в Божия Син, имаме пълното основание да се радваме и да тържествуваме, защото чрез Христос сме сънаследници на Неговата победа над смъртта. Най-големият противник в нашия живот – смъртта – е победен враг и ние можем да ликуваме като съучастници в тази победа."
Поздравления, Явор!
цитирайПоздравления, Явор!