Постинг
28.03 14:36 -
Върховният владетел
Бог е създателят на вселената. Той държи в своята власт не само биологичните процеси, но и историческите събития, макар и понякога те да изглеждат така, сякаш са вън от контрол. Нищо не става без Неговото знание. Бог допуска както значимите за човечеството драматични събития, така и личните трагедии, с които всеки човек рано или късно се сблъсква в живота си.
На нас ни е трудно да опознаем Бог в дълбочина, защото си мислим, че Неговата основна задача е да направи живота ни тук, на земята, едно забавно приключение. Затова всяка обществена или лична трагедия обърква представите ни за Неговата личност и мотивация. Истината е, че Бог е в контрол на абсолютно всяко събитие, и всичко, което допуска да се случи, има своята цел.
Като върховен владетел, Господ е крайният авторитет, който управлява, независимо дали на хората им харесва, или не, и независимо дали земните управители са съгласни с това управление. Когато земните власти взимат решения, противни на волята на Висшия владетел, е налице сблъсък на законодателно ниво.
Принцип в правото, който е валиден в такива ситуации, е, че когато върховният закон влиза в противоречие с по-нисши закони и нормативни актове, то той се прилага с приоритет. В този смисъл, понеже няма по- висш закон от закона, произлизащ от най-висшия авторитет във вселената – Нейния Създател, той трябва да се прилага с приоритет при взимане на дори най-малкото житейско решение.
Един пример в подкрепа на гореизложеното твърдение – Бог заявява в Словото Си, че бракът е само между един мъж и една жена. Когато обаче земният законодател (виждаме много свидетелства за това в променените закони в редица страни по света) постанови предефиниране на древната институция на брака, като позволи свързването в съвместно съжителство на двама мъже или две жени, например, е ясно, че подобно политическо решение противоречи на върховния закон и това противоречие ще има своите последици.
Един чудесен пример за сблъсък между земния управник и Върховният владетел виждаме в книгата Даниил, 4 глава. Този фрагмент от Писанието всъщност представлява публично изявление на цар Навуходоносор, което разкрива резултата от сблъсъка с Висшия законодател. А резултатът е промяна в земния цар. Промяна, която води до смирено признание за това кой владее всъщност. Може би правилната позиция е ние да се молим и днешните управници да имат разбирания, подобни на тези на древния цар, за които четем в 4 глава на книгата на пророк Даниил:
„Цар Навуходоносор към всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи! Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог. Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство, и Неговото владичество из род в род… Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, що върши, е с вярност, и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво“ (Даниил 4:1-3, 37).
На нас ни е трудно да опознаем Бог в дълбочина, защото си мислим, че Неговата основна задача е да направи живота ни тук, на земята, едно забавно приключение. Затова всяка обществена или лична трагедия обърква представите ни за Неговата личност и мотивация. Истината е, че Бог е в контрол на абсолютно всяко събитие, и всичко, което допуска да се случи, има своята цел.
Като върховен владетел, Господ е крайният авторитет, който управлява, независимо дали на хората им харесва, или не, и независимо дали земните управители са съгласни с това управление. Когато земните власти взимат решения, противни на волята на Висшия владетел, е налице сблъсък на законодателно ниво.
Принцип в правото, който е валиден в такива ситуации, е, че когато върховният закон влиза в противоречие с по-нисши закони и нормативни актове, то той се прилага с приоритет. В този смисъл, понеже няма по- висш закон от закона, произлизащ от най-висшия авторитет във вселената – Нейния Създател, той трябва да се прилага с приоритет при взимане на дори най-малкото житейско решение.
Един пример в подкрепа на гореизложеното твърдение – Бог заявява в Словото Си, че бракът е само между един мъж и една жена. Когато обаче земният законодател (виждаме много свидетелства за това в променените закони в редица страни по света) постанови предефиниране на древната институция на брака, като позволи свързването в съвместно съжителство на двама мъже или две жени, например, е ясно, че подобно политическо решение противоречи на върховния закон и това противоречие ще има своите последици.
Един чудесен пример за сблъсък между земния управник и Върховният владетел виждаме в книгата Даниил, 4 глава. Този фрагмент от Писанието всъщност представлява публично изявление на цар Навуходоносор, което разкрива резултата от сблъсъка с Висшия законодател. А резултатът е промяна в земния цар. Промяна, която води до смирено признание за това кой владее всъщност. Може би правилната позиция е ние да се молим и днешните управници да имат разбирания, подобни на тези на древния цар, за които четем в 4 глава на книгата на пророк Даниил:
„Цар Навуходоносор към всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи! Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог. Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство, и Неговото владичество из род в род… Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, що върши, е с вярност, и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво“ (Даниил 4:1-3, 37).
Колко струва издръжката на лайнятовските...
НИЕ-755 Проблемите на Европейска Българи...
Вампирите умират последни
НИЕ-755 Проблемите на Европейска Българи...
Вампирите умират последни
Тайната на числата 60 и 6 по Даниил се състои в осъждането на идолопоклонничеството и одобряването на започналото да се утвърждава единобожие. Даниил бил привърженик на юдаизма. Той е свързвал „човешкото число на звяра“ с езичеството. Това ни съобщават глави 3 и 4 от книгата Откровение. Юдеите Седрах, Мисах и Аденаго се изхитрили да не се кланят на златния истукан на Навуходоносор, висок 60 лакътя и широк 6 лакътя и по заповед на царя били хвърлени в разпалена пещ. Защо именно с тези числа се свързват размерите на езическия идол? Защото те символизират културата на номадските народи, традициите и конфесиите на многобожието и тяхната шестдесетична система на ценности. Когато царят се убедил, че по волята на бог е станало чудо и те излезли от пещта невредими, той произнесъл: „Отсега аз, Навуходоносор, славя, превъзнасям и величая Царя Небесен, чийто дела са праведни и истинни, и който може да смири ходещите гордо“. Чак тогава произлизащият от тюрко-персийска династия езичник Навуходоносор влязъл в лоното на юдаизма.
Очевидно Даниил е притежавал и екстрасензорни способности, а разпалената пещ е създал в очите на царя благодарение на природните си дарби.
https://dobrodan.blog.bg/history/2022/12/26/nepoznatite-tiurki-izcheznalite-civilizacii-chast-5.1848612
цитирайОчевидно Даниил е притежавал и екстрасензорни способности, а разпалената пещ е създал в очите на царя благодарение на природните си дарби.
https://dobrodan.blog.bg/history/2022/12/26/nepoznatite-tiurki-izcheznalite-civilizacii-chast-5.1848612
Във времето, в което живеем е критично важно да знаем и познаваме кой е върховния ни Владетел. Актуална, навременна и твърде ценна творба. Във финалът има скрито съкровище за земните владетели, които искат да видят и са готови да чуят. Адмирации, Явор.
цитирай
