В Йоан, 6 глава, читателите се запознават с една дълга история, в която се съчетават тайнството на Господната вечеря с едно от чудесата, които Исус извършва по време на Своето земно служение – нахранването на петте хиляди души с пет хляба и две риби. Без самата Господна вечеря да е представена изрично, в този контекст ние, читателите, можем да придобием по-голяма яснота относно същността и значението на това тайнство, разсъждавайки върху думите на нашия Спасител.
От гореспоменатия текст разбираме изключителното значение на благодарността към Бог – без благодарност няма благословение; осъзнаваме защо бе нужно тълпите да седнат в точно установен ред – седналият човек по-лесно се успокоява от страстите си и е по-предразположен към смирено отношение; разбираме и смисъла на събирането на останалите къшеи хлябове, след извършването на чудото с преумножението на храната – чудесата на Господ не се нещо евтино, което лесно да бъде разпилявано, и др.
Виждайки мъдростта на Господ Исус, неговите съвременници настояваха да го направят цар съгласно своите разбирания. Характерно за нас, хората, е, че чрез политическите системи избираме управление, което да ни осигури благоденствен, спокоен и охолен живот. Когато видяха, че Учителят Исус нахрани такова голямо множество с толкова малко храна, си казаха: „Това е нашият Цар. Ще бъдем велика нация“, без да разбират, че целта на царството на Христос е различна от техните намерения и концепции за управление на народа.
И логичното следствие от противопоставянето на гледните точки на Христос и юдеите, които не търсеха Божията воля, а своята, беше народът да се закорави. Това закоравяване обаче се оказа софистицирано. Те не изтъкнаха истинските, тривиални причини, свързани със стомаха, а представиха богословски аргументи срещу думите на Божия Син. Всъщност този принцип не се е променил през годините, а само малко се е видоизменил. Всички векове и епохи свидетелстват за подобни действия, в които бунтуващите се срещу Божията воля тръбят пред себе си и света, че техното несъгласие с неразпознатия изразител на Господното Слово е на принципна основа. Така бунтовниците си придават ореол, прикриващ истинските им мотиви.
Но въпреки противопоставянето на хората, Исус разкри Себе Си, сравнявайки Се с хляба, който носи живот. „Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее, и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее“ (Йоан 6:35). Който яде от Този хляб, никога няма да огладнее, защото се идентифицира и на практика заявява, че принадлежи към разчупеното тяло на Христос, като приема Неговия Дух и Неговото учение.
„Но въпреки противопоставянето на хората, Исус разкри Себе Си, сравнявайки Се с хляба, който носи живот. „Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее, и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее“ (Йоан 6:35). Който яде от Този хляб, никога няма да огладнее, защото се идентифицира и на практика заявява, че принадлежи към разчупеното тяло на Христос, като приема Неговия Дух и Неговото учение.“
Предобър и премъдър е нашият Господ.
Благодаря, Явор.
