Прочетен: 191 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.01 10:38
Започва един извънреден кинофестивал. Един по-особен вид почитатели на филмите имат възможността да се запознаят с пет нови заглавия в рамките на необичаен кинофорум, свързан със „София прайд филм фест“. Различното през 2020 г. е, че фестивалът, който иначе се провежда в навечерието на София прайд, този път е допълнен от по-малко зимно издание. Извънредно издание.
Особеното мероприятие се провежда от 11 до 24 февруари. Обещанието е, че приходите от билетите ще бъдат използвани за важната за ЛГБТИ общността кауза – видимост и равни права, като и че с печалбите ще бъде подкрепена кампанията #СемействоЗаВсички, която се бори за признаване на регистрираното семейно съжителство в България. От обявите става ясно, че реализирането на събитието е финансово подкрепено и от програма “Права, равенство и гражданство (2014 – 2020)” на Европейския съюз.
Петте ленти, прожектирани в рамките на фестивала, са представени като филми за любовта, като под тази красива дума организаторите на форума имат предвид онова новото, нетрадиционното разбиране за „любовта”. Творбите засягат теми като интимността, във всичките ѝ познати и непознати форми, сексуалната идентичност, „родителството” сред транссексуалните хора, сблъсъкът между хомосексуалния начин на живот и християнската вяра и др.
Особено впечатление правят два от филмите – френския „Портрет на момиче в пламъци” и американския „Заличено момче”.
„Портрет на момиче в пламъци” на Селин Шиама е един от най-обсъжданите филми за 2019 г. Френската продукция е номинирана за „Златна палма“ и наградена с „Куиър палма“ (това е приз за филм с ЛГБТИ съдържание). Получава награда и за най-добър сценарий в Кан. „Портрет на момиче в пламъци” е послание за „любовта” – такава, каквато я разбират участниците в „София прайд фест”, затова и филмът заема централно място в събитието. Сюжетът се развива в края на XVIII в. Художничката Мариан пристига в живописния и ветровит Бретан. Задачата ѝ е тайно да нарисува портрет на младата Елоиз – картина, която да я представи на бъдещия ѝ съпруг в Милано. По време на творческия процес взаимоотношението между художничката и нейния модел прераства в „красива”, но неспособна да се противопостави успешно на закостенелите порядки „любовна” история.
Американският филм “Заличено момче”, в който участват холивудските звезди Ръсел Кроу и Никол Кидман, е не по-малко провокативен. В него обаче провокацията има за цел противопоставянето на нетрадиционна „сексуална идентичност“ на религията. Гарард Конли е син на баптиски пастор. Докато учи в колеж, младежът осъзнава, че изпитва хомосексуални влечения. Това откритие предизвиква множество неприятности в личен план, заради убежденията на родителите му, които са с консервативни религиозни разбирания. Драмата на Гарард се засилва, когато баща му го изпраща в християнски център за лечение на хомосексуалността. В това заведение се случват събития, които представят изповядващите християнската вяра като фанатични, ретроградни и безчувствени лицемери, имащи неадекватно отношение към деликатната хомосексуална душевност на младежите в центъра.
И така, нека да повторя – тези две ленти, както и останалите, включени във феста, са афиширани от организаторите като отнасящи се за любовта. Проблемът е, че съдържанието на творбите ясно разкриват, че тяхната истинска цел не е художествено да възпеят това чувство, както се случвало от векове, макар и с инструментариума и на други изкуства. Не. Те изпълняват една по-различна, много подмолна функция – популяризират, натрапват и пропагандират хомосексуалния светоглед чрез използване на изразните средства на седмото изкуство. Внушават, че хомосексуализмът е нещо естествено и нормално и че всеки, който е на друго мнение, е нетолерантен индивид, изградил своя назадничав светоглед единствено и само на основата на предубеждението и омразата към „различните“.
„И какво от това“, може би смело ще заяви средностатистическият гражданин, чийто основен интерес е да съзерцава „Като две капки вода“ или да се ядосва от поредния неуспех на Григор Димитров на корта. Нищо ново под слънцето. Филмовото изкуство не за първи път е използвано за постигане на едни или други идеологически цели, нали? Защо има смисъл тогава да обръщаме по-специално внимание на такъв незначителен форум, съдържащ едва пет филма?
Отговорът на последния въпрос можем да открием в едно интервю, излъчено в ефира на БНТ 1. По време на представяне на филмите, артистичният директор на мероприятието Христо Христозов уверено и по достатъчно артистичен за един артистичен директор начин заяви, че фестивалът е извънреден. Извънреден филмов фестивал за любовта. Да. Не се шегувам. А и тук няма място за шеги. Когато някой обяви, че едно събитие е извънредно, колкото и да се стремя да избягам от излишна паника, в съзнанието ми зазвучава сирената на предупреждението.
„Извънреден“ означава такъв, който е извън установения, приетия ред, изключителен, особен. С други думи, ако приемем на сериозно думите на артистичния директор, е логично да стигнем до заключението, че за да има нужда от извънреден фестивал, би следвало да са налице извънредни обстоятелства, които правят провеждането му необходимо.
В същото интервю по БНТ 1 Христо Христозов съобщи, че събитието се организира от младежката ЛГБТИ организация „Действие”, която защитава каузата „за равни права и видимост” на хората с различна сексуална ориентация. В подкрепа на тази кауза, на 14 февруари организаторите предприемат кампания за групово подаване в Столична община на заявление за регистриране на семейно съжителство. Познавайки практиките в други европейски страни и планираните агресивни действия на активистите на хомосексуалното движение, тази инициатива, която, повтарям, е финансирана от един извънреден филмов фестивал, не е нищо друго, освен поредният опит властите в България да бъдат подложени на натиск за приемане на така наречения еднополов „брак“. Този натиск е нужен, защото обстоятелствата за ЛГБТИ активистите са извънредни.
Извънредни са, защото твърде много се бави придвижването на България към хомосексуалния социалистически строй, който вече е почти изграден в свободния западен свят. Българите се оказаха по-сериозен противник, отколкото се очакваше. Народът сякаш е пуснал по-дълбоки християнски, исторически и родови корени, отколкото се очакваше, и в последните години все повече показва, че е готов да брани своя род.
И ако това не са извънредни обстоятелства, които да изискват извънредни мерки… Една от тези мерки е осъществяването на извънреден филмов фестивал в подкрепа на другия, традиционния, който обикновено се провежда в навечерието на София прайд. Има обаче много други, далеч по-мощни мерки за пречупване на народа. И те съвсем не са само пропагандни. И Законът за социалните услуги е сред тях, и задължителното въдворяване на децата в училищната система от четиригодишна възраст е сред тях, и сексуалното образование е сред тях. И още, и още…
А навън времето е много топло за сезона. Жуженето на човешки гласове по площадите, а не в Дома на киното, не след дълго ще достигне връхната си точка… И стрелките на часовника нетърпеливо ще подскажат, че е дошло времето нормалността да победи.
Бележка на автора : За пръв път статията е публикувана в електронното издание „Свобода за всеки“. Извънредният филмов фестивал отдавна е отминал, но пагубната ЛГБТИ идеология продължава агресивно да се стреми да завладее територии в обществено-политическия живот в България.
Да, нормалността ще победи, когато има смели и доблестни граждани, които обичат истински ближния и затова се противопоставят на подобни лудости.
Поздравления, Явор Костов!
