Трябва да приемем, че във времена на битка срещу истината често падат и косвени жертви. Такива са избитите невръстни деца тогава, когато се раждат героят от Стария Завет Мойсей и Божият Син Исус Христос – Личността, стояща в центъра на цялата история; Личността, предлагаща единствения шанс за спасение на грешния човешки род.
Връщайки се към онези времена, лесно можем да си представим страданието на родителите на избитите от властите момчета. Атмосферата на смърт е навсякъде и е така осезаема, че лесно човек може да изгуби посоката в живота си. В условията на вихрещ се терор и неконфронтирано насилие цинизмът е на една ръка разстояние.
Разбира се нашето отношение към случващото се не трябва да идва от земната, животинска и бесовска гледни точки, а от вечната, чиста, небесна перспектива. Във време на смърт и страдание цинизмът не е правилния светоглед. Кървавата история на света, която е познала ужаса на Втората световна война, комунистическите и фашистки лагери, безмилостните екзекуции без съд и присъда и още много други непоносими за нормалните човешки възприятия събития, сякаш дава основания на цинизма да защити своите доводи. Историята на християнската вяра обаче разкрива, че в среда, в която има агресия срещу личността, вярата в Христос е единственото средство за избавление.
Библията разкрива, че Бог е Вседържител, достатъчно силен да опази живота (тук е важно да се отбележи, че животът на хората не свършва със земните им дни, защото „един път живее човек и след това настава съд“) на тези, които иска. Тази истина не се е променила през напредналия технологично 21 век. Земният владетел обаче често забравя, че се намира в състояние на подчинение спрямо Бога и още от древни дни се опитва да владее области, които не са негова отговорност.
В Стария Завет, а и в Новия Завет виждаме как управниците употребяват „здравия“ си разум, за да формират обществото в съответсвие със своите неправедни намерения. В случая с Мойсей, фараонът на практика реализира план за социално инженерство – план, който, макар и контекстуално да изглежда по различен начин в настоящата политическа действителност, в същността си е непроменен.
Воден от страховете си, фараонът нарочва израилтяните като бъдещи врагове на Египет и използва властта си, за да редуцира броя на населението им. Планът му е семпъл и ефективен: 1. Налага непосилно бреме на народа, за да предотврати желанието на хората да мислят за „тривиални“ неща, като любов и продължаване на рода; 2. Физически неутрализира тези, които в бъдеще биха създавали проблеми – момчетата. Защо точно момчетата? Защото те са бъдещата военна сила на поробения народ.
Днешните глобални управници също използват „здравия“ си разум и притеснени за бъдещето на планетата правят нужното за редуциране броя на населението на Земята. За целта използват "фараоновите" методи, но по-рафиниран начин, разбира се. Бремето на изкуствено създадените здравни, екологични, икономически, политически, образователни, научни, социални и т.н. кризи, всъщност отвлича вниманието на хората от желанието им да следват истински здравия разум и да се стремят към вечните библейски ценности, в това число и към продължаването на рода.
Поздравление за силното послание и смелостта да го заявиш, Явор!
