Има исторически събития, които са толкова значими, че няма как да останат затворени във времевите рамки на конкретни исторически епохи или в границите на определени държави, царства и империи. Тези моменти от миналото на човешкия род са оказвали и продължават да оказват огромно въздействие както върху цели народи, така и върху личните съдби на много хора. Двете най-велики събития, които влизат в тази категория, и които по неподражаем начин осветляват миналото, обясняват настоящето и разкриват бъдещето на човешкия род са разпъването на Господ Исус Христос на кръст и Неговото Възкресение.

Преди около две хиляди години, в покорство на волята на Своя Отец, Исус понася върху Себе Си греховете на целия свят, за да отмахне робството на греха от всеки, който иска да бъде свободен. След Неговата смърт, погребение и възкресение светът вече не е същият. Думата „свобода“ придобива ново значение, защото съдържанието ѝ е изпълнено с живата надежда, че човек може да отхвърли най-голямото робство – робството на греха, което води до отделяне от Бога. Освен това, на вниманието на човека е предложено и най-ефикасното лекарството срещу „вируса“ на страха от смъртта – лекарството, което Бог ни предоставя посредством Възкресението на Христос и Неговата победа над смъртта. Това са прекрасни новини, които неминуемо променят всеки, който ги приеме с вяра.

За съжаление обаче, в своя бунт срещу Бога светът е отхвърлял и продължава да отхвърля истината и надеждата, които се съдържат в Божия спасителен план за нас. Далеч от Бога хората търсят сигурност, но на практика намират робство; суетно търсят временна надежда, но намират депресираща безнадеждност; търсят любов, но намират развратната ѝ имитация; търсят живот, но новини за смъртта ги заливат на всяка крачка и т.н.

Днес много ясно се вижда как в името на човешкото разбиране за свобода и сигурност различни държавни лидери, медийни компании, политически представители на различни идеологически течения, международни организации и др. се стремят уж в името на едни права да ограничат основни човешки права, които самият Бог е вложил в достойнството на човека, който Той е създал. Удивително е колко актуално днес звучат думите на американския държавник от XVIII-ти век Бенджамин Франклин: „Който е готов да се лиши от свободата в името на сигурността, не заслужава и двете“.

И ето, че в този исторически период, ние, които вярваме в Господ Исус и познаваме вкуса на свободата и Източника на сигурността, трябва да се впуснем повече от всякога в това да изпълним призива, даден ни от Бога. Призивът да бъдем свидетели на Неговото възкресение в този пълен с безнадеждност свят. О, ако само осъзнавахме колко важно е да сме свидетели на Неговото възкресение! Жизнено необходимо е. Защото Христос възкръсна! Наистина възкръсна!