Постинг
17.01.2023 14:52 -
Сутрешни размисли за новия световен ред
Отпивам от сутрешното кафе, а в главата ми се въртят мисли за бъдещето. Несъществуваща теория на конспирацията ли е новият световен ред, или термин, описващ планиран от някого път за развитие на човечеството? Свобода. Демокрация. Обединена Европа. Цивилизация. Толерантност. Плурализъм. Джендър. Закрила. Политическа коректност. Равенство. Тези и много други подобни думи чувам всеки ден. Зад тяхното привидно благовидно значение обаче често се крият послания, чието идентифициране, разкриване и изобличаване изискват смелост и гражданска доблест.
Понятието „нов световен ред“ съдържа същия основен принцип, въз основа на който преди повече от четири хиляди години е построена Вавилонската кула. Целта на построяването на кулата е била отхвърлянето на Божията власт, изгонването на Бога от човешкия живот.
Хората, които приемат библейския разказ за Вавилон за автентичен, са наясно, че в древния град се случва нещо толкова значимо, че съвсем спокойно името на населеното място може да бъде употребявано като събирателен образ на бунта на човек срещу своя Създател. Този бунт продължава да се разраства до такава степен, че зад всяка една политическа или религиозна система, която се противопоставя на Бог чрез издигане на човек или на човешка форма на управление, се спотайва образът на Вавилон, за който четем в Книгата на книгите. Библейската история разкрива, че духа на Вавилон съпътства хората от книгата "Битие" до книгата "Откровение".
В различните етапи от човешката история Вавилон се проявява по различен начин. В настоящето духът на Вавилон действа във всички тези системи – здравна, образователна, икономическа, социална и др. – системи, които негласно се обожествяват, защото внушават на човек, че животът му изцяло зависи от земния управник, а не от Източника на живота. Обожествяването на земното управление е видим израз на човешкия бунт в уредбата на обществото.
И тук идва логичният въпрос – трябва ли аз като християнин да имам безкритично отношение към властта? Нали в книгата Римляни, 13 глава пише, че всяка власт е от Бога? Отпивам още една голяма глътка кафе. Отговорът се съдържа в това, което всъщност казва Божието Слово – Библията. Перифразирам: всяка власт е от Бога, но злоупотребата с власт не е от Бог.
И така, какво да правя в условията на този нов вавилонски световен ред? Това, което Исус ми заръчва в Евангелието. Да разпознавам кое е Божие и кое е кесарево и да не давам на кесаря това, което не му принадлежи, защото съвременният кесар иска почти всичко от мен. Иска да ме вкара в своята система и да господарува над душата ми под предлог, че се грижи за това да ме предпази от бедност, да имам равна позиция с другите, да ми осигури добри здравеопазване и образование, и да ме дари със своите неизразими вавилонски мир и хармония.
Отпивам от сутрешното кафе и разбирам, че за да имам правилно отношение към съвременното управление и към тези, които са негови изразители, както ме учи Исус, според Марк 12 глава, трябва да си отговоря на няколко важни въпроса: Кой е кесарят днес? Иска ли той това, което не е негово, и ако да, длъжен ли съм да му го давам? Кое принадлежи на Бога и кое на кесаря? Защо съвременният кесар внушава на хората, че единствен той знае изхода от безпътицата?...
Много въпроси, чиито отговори не са чак толкова сложни. И понеже тези отговори започват да се избистрят в съзнанието ми за мен е ясно, че понятието нов световен ред не се отнася за несъществуваща теория на конспирацията, а е термин, описващ планиран от някого път за развитие на човечеството. Чашата с кафе е вече празна, а мен не ме напуска мисълта, че отдавна е дошъл момента да отдам на Бог това, което Му принадлежи.
Понятието „нов световен ред“ съдържа същия основен принцип, въз основа на който преди повече от четири хиляди години е построена Вавилонската кула. Целта на построяването на кулата е била отхвърлянето на Божията власт, изгонването на Бога от човешкия живот.
Хората, които приемат библейския разказ за Вавилон за автентичен, са наясно, че в древния град се случва нещо толкова значимо, че съвсем спокойно името на населеното място може да бъде употребявано като събирателен образ на бунта на човек срещу своя Създател. Този бунт продължава да се разраства до такава степен, че зад всяка една политическа или религиозна система, която се противопоставя на Бог чрез издигане на човек или на човешка форма на управление, се спотайва образът на Вавилон, за който четем в Книгата на книгите. Библейската история разкрива, че духа на Вавилон съпътства хората от книгата "Битие" до книгата "Откровение".
В различните етапи от човешката история Вавилон се проявява по различен начин. В настоящето духът на Вавилон действа във всички тези системи – здравна, образователна, икономическа, социална и др. – системи, които негласно се обожествяват, защото внушават на човек, че животът му изцяло зависи от земния управник, а не от Източника на живота. Обожествяването на земното управление е видим израз на човешкия бунт в уредбата на обществото.
И тук идва логичният въпрос – трябва ли аз като християнин да имам безкритично отношение към властта? Нали в книгата Римляни, 13 глава пише, че всяка власт е от Бога? Отпивам още една голяма глътка кафе. Отговорът се съдържа в това, което всъщност казва Божието Слово – Библията. Перифразирам: всяка власт е от Бога, но злоупотребата с власт не е от Бог.
И така, какво да правя в условията на този нов вавилонски световен ред? Това, което Исус ми заръчва в Евангелието. Да разпознавам кое е Божие и кое е кесарево и да не давам на кесаря това, което не му принадлежи, защото съвременният кесар иска почти всичко от мен. Иска да ме вкара в своята система и да господарува над душата ми под предлог, че се грижи за това да ме предпази от бедност, да имам равна позиция с другите, да ми осигури добри здравеопазване и образование, и да ме дари със своите неизразими вавилонски мир и хармония.
Отпивам от сутрешното кафе и разбирам, че за да имам правилно отношение към съвременното управление и към тези, които са негови изразители, както ме учи Исус, според Марк 12 глава, трябва да си отговоря на няколко важни въпроса: Кой е кесарят днес? Иска ли той това, което не е негово, и ако да, длъжен ли съм да му го давам? Кое принадлежи на Бога и кое на кесаря? Защо съвременният кесар внушава на хората, че единствен той знае изхода от безпътицата?...
Много въпроси, чиито отговори не са чак толкова сложни. И понеже тези отговори започват да се избистрят в съзнанието ми за мен е ясно, че понятието нов световен ред не се отнася за несъществуваща теория на конспирацията, а е термин, описващ планиран от някого път за развитие на човечеството. Чашата с кафе е вече празна, а мен не ме напуска мисълта, че отдавна е дошъл момента да отдам на Бог това, което Му принадлежи.
Свобода или сигурност
Шест часа след смъртта на белите зайци
Шоубизнесът като източник на токсично за...
Шест часа след смъртта на белите зайци
Шоубизнесът като източник на токсично за...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
