Да носим Христовото име не е някаква евтина екстравагантност. Да носим Христовото име е най-великата привилегия, която един човек може да притежава. В Христовото име ние имаме всички прекрасни дарове, които Бог ни дава, но заради Господ ние сме и неразбрани, а понякога и гонени, защото Неговото име предизвиква реакцията на мрака.
В Лука 23 глава четем за едно от абсурдните обвинения срещу Христос, което се изразява в това, че Той развращава народа. Думата „развращавам“ има крайно негативно значение. Ако някой е обвинен в развращаване той е длъжен да понесе отговорността си пред закона, и пред обществото. Когато Христос е обвинен в развращаване на народа, то на практика обвинителите му твърдят, че Този, Който с проповедите си призовава към чистота в сърцето и в поведението на всеки човек, всъщност е причина за нравственото разложение и покваряването на народа. От това обвинение изниква следния реторичен въпрос: Колко развратен всъщност трябва да е един народ, че да си позволява да обвинява в развращаване Източника на моралната чистота?
В настоящите обществено-политически процеси се забелязва същата тенденция – развратното общество съзнателно обърква понятията, за да може съвременните развратници да бъдат лишени от морална отговорност и завоалирано да прехвърлят морален негатив върху християнството. Именно поради ширещия се разврат в обществото сега в световен мащаб има промяна на законодателство, езикови понятия, морални ценности.
В Лука 23 глава виждаме, че в момента, в който Христос разкрива Своя царски статут Той се превръща в обект на обвинение; народът е обвинителя, който упреква Божия Син в подкопаване на данъчната система на Римската империя и в противопоставяне на властта. И наистина – ако Исус е цар, то това значи че има друга, легитимна форма на управление, с която земните царе трябва да се съобразяват. Всъщност светските управници, които не осъзнават позицията си на подчинени спрямо Царя на царете, през всичките исторически епохи се противопоставят на Христос, защото в Негово лице разпознават конкуренция на собствената си власт.
И тук стигаме до един въпрос, който ние – носещите Христовото име – е важно да си зададем, а именно: как християните „развращават“ народа? Отговорът може би е ясен, но нека все пак го изречем на глас: по същия начин, по който и Христос „развращава“ народа – с истината. Истината разделя и народа се „развращава“, защото не може вкупом да се поклони на идола, който управниците издигат.
Шест часа след смъртта на белите зайци
Шоубизнесът като източник на токсично за...
Брежнев, Золотое кольцо в нос и йероглиф...
Страстната седмица по руски