Консуматорският манталитет е завладял съвременното общество. Хората стават все по-алчни и този факт е една от характеристиките, които Писанието разкрива като доказателство за срива на ценностите в последните времена. Ценителите на българската музика от близкото минало сигурно си спомнят Георги Христов, популярен естраден изпълнител, който „невинно” възпява алчността в песента си „Още”. Един кратък преглед на текста на известното произведение ни показва окаяното състояние на падналата човешка природа:

И не чувствам вина, че живея така,
искам още и още, и още.
Аз искам в този живот, вечно да ми е гот,
искам още и още, и още.
 
И така, в съответствие с възпятото мото на лирическия герой в хита на българския Джордж Майкъл, хората искат постоянно да чуват „да”, на егоистичните си копнежи и ненавиждат „не”-то като вариант. Проблемът е, че в крайна сметка те искат невъзможното. Католическият свещеник  Фабио Росини заявява, че зад всяко „да” стои поне по едно „не”. С други думи всеки път когато избираме нещо, ние се отказваме от нещо друго. Не можем да получим всичко.
 
За да обясним по-нагледно гореизложената теза, нека си представим (или си спомним), че се намираме на брачната церемония, на която, в присъствието на официално лице сме на път да се обвържем с нашия брачен партньор.  В момента, в който кажем „да“ на съпругата си (съответно съпруга за жените), ние казваме четири милиарда „не“, ако условно приемем , че четири милиарда са всичките останали жени (съответно мъже) на земята. Важно е да се отбележи, че не изричаме едно след друго на глас тези четири милиарда „не”. Не. Те се подразбират от „да”-то ни. Те се резултат от верността и любовта към тази (съответно този за жените), на която (съответно на когото) се вричаме с нашето „да”.
 
Въпросната истина се отнася не само за избора ни за брачен партньор. Тя е валидна за всяка област от живота ни. Ако искаме да чуваме само „да” като отговор на нашите егоистични копнежи, ние неминуемо ще прекрачим границите на добродетелта вярност и ще навлезем в територията на алчността, заблудата, изневярата и в крайна сметка на безсмислието. Когато искаме да чуваме само „да” ние ставаме сами закон за себе си и по този начин се превръщаме в беззаконници. 
 
Точно така. Когато човек живее единствено за себе си беззаконието започва да го владее, а когато хората заживеят единствено за себе си беззаконието в обществото започва да се умножава. Библията предупреждава, че когато беззаконието се умножава любовта на мнозинството охладнява. Хората спират да общуват искрено помежду си и се отдалечават един от друг все повече и повече. В този процес на разруха в обществото човешкият характер деградира, ставайки все по-независим от Бога, и все по-зависим от греха и сатана. Тъжната реалност е, че колкото повече човек върши собствената си воля, толкова повече той отива към своята вечна погибел.
  
Свободата има само две измерения. Ние или сме роби на греха, или служим на Господа. Не можем да служим на Бога и на врага на душите ни едновременно. Или сме роби на Христос и сме свободни от греха, или сме свободни да вършим волята на егоизма си и така ставаме роби на греха и на собствената ни независимост от Господ. Ако обаче познаем кой всъщност е Исус Христос ще осъзнаем, че си струва да кажем „да” на Него, и че четирите милиарда „не” са нищожна цена, която с радост ще платим.

Една улица в страната с известната мечта. Мечта за успех, разбиран главно като богатство.
От тоя адрес, от който владеят МОНОПОЛ върху тиражирането на ИНФОРМАЦИЯ, насаждат безнравственост. Можем да гадаем ЗАЩО. В най-оправдателния случай, понеже изглежда невъзможно светът да се споразумее за регулация на раждаемостта, богатите, НАЙ-богатите са решили да решават кой ще живее и кой не. Кой ще се размножава и кой ще намалява.