Самообожествяването е идолопоклонство с древна история, което се стреми да върви в крак с модата, за да завладява територия в сегашния свят. То се вписва много добре и дори е водещ фактор в повечето от идеологиите, които властват в днешните култура, обществени отношения, държавни политики, човешки взаимоотношения и т.н.
От богословска гледна точка появата на самообожествяването можем да открием още в драматичните за цялото човечество събития в Едемската градина. Мъжът и жената престъпват дадената от Бога заповед да не посягат към плода за познаването на доброто и злото, което на практика означава, че в онзи момент отхвърлят върховенството на Създателя и започват да носят бремето да живеят по своите собствени правила. Човекът избира да замени Бога със себе си и по този начин поставя основите на религията себетеизъм.
Самообожествяването намира плодородна почва за развитие в множество съвременни движения, които черпят своето вдъхновение от същия бунт, чрез който арогантната същност на Аз-а се изправя срещу вечната и неотменима Божия истина. Именно в самообожествяването трябва да търсим произхода и взаимовръзката между феминизма, хомосексуализма, трансджендъризма и трансхуманизма.
Феминизмът се заема със задачата да уеднакви във функционално отношение нещо, което по естеството си не е еднакво. Мъжете и жените са равни по достойнство и ценност, но са различни по отношение на функциите, които изпълняват. Именно в това различие се съдържа хармонията в Божия дизайн. Разрушаването на тази хармония води до хаос. В хомосексуализма себетeизмът се проявява в извращаване на предназначението и употребата на пола; самообожествяването в трансджендъризма виждаме в претенцията човек сам да определя половата си идентичност, независимо от обективната реалност; в трансхуманизма бунтът срещу Твореца кулминира в идеята за създаване на нов тип човешкото същество, сякаш Създателят е оставил недовършен процеса на сътворяването на света.
Тук е моментът да отбележим, че от перспективата на християнската вяра всяка фалшива идеология, в това число и произлизащите от себетеизма феминизъм, хомосексуализъм, трансджендъризъм и трансхуманизъм, е обречена на провал. Исторически е неизбежно стремежът към разрушаване на Божията хармония да не доведе до трагичен край за поддръжниците на въпросните движения. Писанието заема недвусмислена позиция по отношение на фалшивите божества и именно тази позиция е непресъхващ извор на надежда, че независимо от сегашната ценностна неразбория в света, в крайна сметка здравият разум ще възтържествува.
А когато говорим за тържество на здравия разум, най-логично е да разтворим страниците на Вечната книга, за да почерпим информация от Източника на мъдростта. Ако прочетем първа глава от книгата Естир, ще се пренесем в една забележителна епоха и ще научим за едно събитие, което, независимо че се случва в друга култура и в друго време, може да хвърли светлина върху темата за женското лице на самообожествяването. Става въпрос за една от първите спечелени битки срещу заплахата от пробив на феминизма в обществените отношения.
Историята е от времето на персийския цар Асуир (Ксеркс I) 519 – 465 г. пр. Хр. Той, владетелят на една огромна територия от над сто двадесет и седем области от Индия до Етиопия, организира пищно угощение за управителите на провинциите, които са под негова власт. Блясъкът на това празненство е предназначено да разкрие величието и огромната сила на царя.
По същото време съпругата на Асуир, царица Астин, прави угощение за жените, присъстващи на празненството. Царят няма нищо против, защото е наясно, че жените също се нуждаят от типичното за техния пол общуване. Жените са устроени по различен начин от мъжете – имат различни интереси, по различен начин изразяват емоциите и мислите си, различни неща ги вълнуват.
На седмия ден от грандиозното пиршество цар Асуир заповядва на скопците си да доведат царицата, за да я представи на гостите на тържеството и да се похвали с красотата ѝ. Поведение, присъщо за един мъж. Откликът обаче на съпружеската покана от страна на царицата е немислим. Реакцията ѝ е без прецедент за стандартите на тогавашната култура. Астин отказва да се подчини на волята на царя и този акт на непокорство предизвика гнева на Асуир.
Царицата няма други отговорности – от нея не се очаква да взима държавнически решения, нито да воюва, нито да върши мъжка работа. Тя просто трябва да бъде красива и да подкрепя мъжа си. Астин обаче демонстративно заявява с поведението си, че ще действа по свои собствени правила, без значение дали примерът ѝ може да всее объркване в установените от създаването на света отношения между мъж и жена.
Царят се разгневява от арогантното непокорство на съпругата си, но той не оставя гневът, който има силата да носи опустошение, да мотивира бъдещото му решение по възникналия казус. Той се обръща към съветниците си, мъдреците, които познават времената. Този цар се е обградил с отговорни държавници, които имат смелостта да дават съобразени с истината съвети, дори когато тези съвети насърчават вземането на непопулярни решения.
Възникналата ситуация е вече публично достояние. Освен това не се касае за безобидно семейно недоразумение, а за опасен акт, имащ потенциала до доведе до подронване на царската власт. Налице е екстремна ситуация. Отказът на царицата да се покори на волята на своя съпруг би имал много тежки последици за цялото царство, ако няма адекватна реакция на предизвикателното поведение на Астин.
Въпросът на царя е следният: какво може да бъде направено при създалата се ситуация, за да бъде изпълнен законът? Владетелят е наясно, че неизпълнението на закона ще отвори широко вратата пред беззаконието и затова тази опасност трябва да бъде неутрализирана час по-скоро.
Един от първите изводи, които се налагат от развитието на историческата драма, е, че преди хиляди години един управник забелязва опасността от пагубните последици в обществените отношения от т.нар. равенство между половете. Сегашните управленски елити не само не отчитат като угроза тенденцията към феминистко доминиране в почти всяка област от обществено-политическия живот, но и с удоволствие прегръщат женския образ на себетеизма, давайки по този начин път на всякакъв друг вид беззакония и перверзии.
Функционалното равенство между половете е една от първите стъпки към разпада на нормалността. Когато за обществото няма проблем жената да бъде мъж (да се държи като мъж, да изпълнява отговорностите на мъж, да се облича като мъж и т.н.), а мъжът да бъде жена (да излиза по майчинство, пардон – бащинство, заради кариерата на жена си, да си оформя веждите, да носи женски модни атрибути и т.н.), медицинската намеса за смяна на пола е само козметично потвърждаване на умопомрачението, което вече е проникнало в съзнанието на човека. Преди хората да осакатят телата си, са допуснали жестоката грешка да позволят душите им да бъдат осакатени. Иначе казано, осакатяването на тялото и употребата му за перверзни цели е логично продължение на вече започналата деградация на личността.
Именно опасността от цялостен обществен разпад разпознават тогавашните съветници на цар Асуир. Ето защо един от онези държавни мъже (вероятно непознат за съвременните политически идеолози) на име Мемукан дава важен съвет на персийския владетел:
„Царица Астин не е обидила само царя, но и всичките първенци и всичките племена, които са по всичките области на цар Асуира. Защото тая постъпка на царицата ще се разчуе между всичките жени, така щото, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им. И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят по същия начин на всичките царски първенци; и от това ще произлезе голямо презрение и гняв. Ако е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да се не отменява, според която Астин да не дохожда вече пред цар Асуира; и царят нека даде царското ѝ достойнство на друга по-добра от нея. И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство (защото е голямо), всичките жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.“ (Естир 1:16-20)
Този мъдър мъж всъщност заявява следните истини: отказът на царицата да се покори на волята на мъжа си не е просто семеен проблем – заради властта, която притежава царят, поведението ѝ е опасно за цялото общество. Тази постъпка на царицата ще бъде модел за подражание за всички жени и непокорството, което е резултат от равенството между половете, ще се разпространи по всички предели на царство. Мъжете ще бъдат презрени в очите на съпругите си, което ще има изключително сериозни последици за цялото общество.
Оказва се, че съветникът Мемукан, който кристално ясно вижда до какви трайни резултати може да доведе разрушаването на мъжкия авторитет, е по-мъдър политически анализатор от всичките съвременни политически, религиозни и друг вид обществени функционери, които не съзират заплахата от феминизма за хармоничното функциониране на обществените отношения.
Мемукан твърди, че ако жените започнат да разрушават мъжкия авторитет, ще произлезе голямо презрение и гняв. Това е наистина сериозна заплаха. И гневът, и презрението притежават разрушителна сила, защото са антипод на мира и уважението. Решението на проблема според съветника е да бъде осъдено това поведение чрез законодателни мерки. Мъдро решение. Законът може или да спре заплахата от разпространяване на нечестието, или, както виждаме в съвременния свят – да даде свобода на разпространението на покварата.
Днес, под гръмкия лозунг за „върховенство на закона“ чрез законодателни мерки се прокарват идеи, обратни на тези, които виждаме в Естир, първа глава. Законодателят е на път да издигне на пиедестал идеите на женския себетеизъм – същите идеи, които освобождават разрушителните гняв и презрение, за които предупреждава Мемукан.
Нека сега затворим Вечната книга и да я оставим на една ръка разстояние. Краят на историята е интересен и поучителен. Да поразсъждаваме обаче малко върху прочетеното дотук. Наясно ли сме, че в ушите на поколението, чиято ценностна система е оформена на основата на прогресивистките идеи на новия свят, този библейски пример звучи като абсурдна, вредна и овехтяла приказка, предназначена да издига егото на шепа бели ретроградни комплексари от мъжки пол, които искат тиранично да доминират над жените си? Можем ли да си дадем сметка колко различни са сегашните времена и имаме ли представа колко още може да се заиграваме с лудостта на съвремието, игнорирайки здравия разум? Сега наистина живеем в епоха, много по-различна от онази на персийския цар, но констатацията, че след толкова години исторически житейски опит човек е станал по-мъдър, по-благороден, по-извисен, по-знаещ, по-образован, по-учен (разбирай по-нерелигиозен), по-толерантен, по-справедлив, въобще по-възвишен, може да звучи логично, но не отговаря изцяло на истината.
Няма нищо в идеите, стоящи зад движения като феминизъм, хомосексуализъм, трансджендъризъм, трансхуманизъм, което може да бъде определено като мъдро, възвишено, благородно и т.н. Случката с персийския цар и съпругата му показват колко огромна всъщност е бездната между здравия разум, идващ от вечната истина на Книгата на книгите, и настоящата култура на разпад на ценностите и става ясно, че за хилядолетия житейски опит човек не е научил важните уроци за това как чрез прилагане на вечните християнски истини обществото на практика може да функционира в мир и справедливост.
Днес самообожествилото се човечество сякаш продължава да мляска от същия забранен плод, който някога го отдели от Бога, вместо да разбере колко е важно да научи напътствията на миналото. Защото то – миналото – може не само да разказва интересни случки от някогашни екзотични времена, но и да разкрива истини, които са актуални днес и сега – истини, които звучат като острия звук на аларма, предупреждаваща, че се задава разрушителна буря.
Бележка на автора : За пръв път статията е публикувана електронното издание „Свобода за всеки“.
Как се създават роби?
Съвременното еничарство – пресилена мета...
Хаосът е налице и колко е тъжно, че управляващия елит не търси да почерпи мъдрост от най-мъдрата книга, чиито автор е Всемогъщия, Праведен Господ Бог.
„Функционалното равенство между половете е една от първите стъпки към разпада на нормалността. Когато за обществото няма проблем жената да бъде мъж (да се държи като мъж, да изпълнява отговорностите на мъж, да се облича като мъж и т.н.), а мъжът да бъде жена (да излиза по майчинство, пардон – бащинство, заради кариерата на жена си, да си оформя веждите, да носи женски модни атрибути и т.н.), медицинската намеса за смяна на пола е само козметично потвърждаване на умопомрачението, което вече е проникнало в съзнанието на човека. Преди хората да осакатят телата си, са допуснали жестоката грешка да позволят душите им да бъдат осакатени. Иначе казано, осакатяването на тялото и употребата му за перверзни цели е логично продължение на вече започналата деградация на личността."
Благодарна съм, че все още мога да чета подобни публикации, които са сигурен знак, че нормалността, здравия разум и Божията неотменима истина ще победят. Поздравления!
