Повечето форми на съвременно идолопоклонство имат един и същ общ елемент – обектът на тяхното поклонение е Аза. Повечето хора вече не се покланят на изваяни от някакъв материал идоли и образи, но несъзнателно се прекланят пред олтара на бога на Аза. Тази форма на идолопоклонство се нарича самообожествяване или себетеизъм и независимо, че е изключително разпространена в съвремието тя има древни корени.
Появата на самообожествяването можем да открием още в драматичните за цялото човечество събития в Едемската градина. Тогава мъжът и жената престъпиха дадената от Бог заповед, което на практика означава, че в онзи момент човек отхвърли върховенството на Бог и започна да живее по свои собствени правила. Разривът на връзката със Създателя, поради консумирането на плода от дървото за познаване на доброто и злото доведе до това, че човек в крайна сметка избра да замени Бог със себе си. По този начин се роди религията себетеизъм.
Самообожествяването е идолопоклонство с древна история, но днес то се стреми да изглежда в крак с модата, за да бъде успешно в сегашния свят. Себетеизмът се вписва много успешно и дори е на почит в модерните атеистични идеологии, които властват в днешните култура, обществени отношения, държавни политики, човешки взаимоотношения и т.н.
Един от най-показателните актуални примери за самообожествяване е свързан със съвременното движение за подкрепа на абортите. Да, това движение наистина е резултат от себетеизма, защото в същността му е претенцията на жената да бъде като Бог. Само Бог може да има власт над живота и над смъртта. Жената (разбира се, изключение не прави и мъжа, който подкрепя убийството на неродените) обаче си мисли, че може да решава дали детето, което расте в утробата й трябва да се роди или да умре. В този смисъл феминизмът, който е в основата на движението за абортите е идеология, чийто корени можем да видим още от началото на историята. Нека само си спомним как жената зададе посока на мъжа в Едемската градина и човекът трябваше да се окаже вън от най-прекрасното място за живеене. Самообожествилото се човечество сякаш продължава да мляска от същия забранен плод, който го отдели от Бог.
За да съборим идола на самообожествяването трябва да признаем, че той се сраснал с нашата природа и да го отхвърлим във всичките му форми. Лъжата, че любовта към Аза ще ни донесе така мечтаното удовлетворение от живота е същата, с която сатана подлъга Адам и Ева. За съжаление много хора още приемат тази лъжа за истина. Изповядващите богословието на просперитета са някои от тези хора; те не виждат, че доктрината им е изградена върху идола на самообожествяването. Ние никога няма да намерим щастие като се фокусираме върху себе си. Животът ни ще придобие смисъл само когато сърцата и умовете ни са отворени за Бог и за другите.
Светът наистина е самотно място и всички ние се нуждаем от любов и приятелство. Тази нужда обаче не може да бъде задоволена с изграждане на консуматорски манталитет, а като се стремим да приличаме на нашия Спасител. Колкото повече даваме, толкова повече ще получаваме и това не се отнася за финансовото обогатяване, за което бленуват последователите на идеологията на просперитета, а за избор да живеем така, че чрез покорство към Божия Син да инвестираме в „небесната си сметка”. Колкото повече даваме в синхрон с ценностите на Царството, толкова повече ще се отвращаваме от грозното лице на егоизма и самообожествяването и ще заживеем изобилния живот на Божии деца.
