Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2022 07:43 - Харалан Попов (1907 – 1988 г.)
Автор: yavorkostov Категория: История   
Прочетен: 588 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В нашите представи мисионерите са хора, които посвещават живота си на каузата да занесат Благата вест за Божия Син Исус Христос до някое дивашко племе някъде в джунглите в Южна Америка, например. Със своята саможертва те дават шанс на диваците да чуят вестта, която може да ги направи свободни. Мисионерите често са неизвестни герои, които, без да привличат вниманието върху себе си, разпръскват светлината на Благовестието.

Трябва ли обаче да търсим образа на тези герои само в Южна Америка, Африка или Далечния изток? Има ли ги тях и сред нас – в страната ни, в града ни? Можем ли да ги открием в драматичната история, която е оставила дълбок белег в съзнанието на народа ни? Съществуват ли такива герои, ко-ито са си проправяли път с меча на Словото в гъстата джунгла на дивашките езически сърца на живеещите тук и са на-правили нужното животът на местните хора да тръгне към светлината на Христос? Забравени или напълно непознати лица започват да изплуват от сенките на миналото, но очите ми се спират на един конкретен силует. Той принадлежи на пастор Харалан Попов.

Дълбоко от скрина на забравата се появяват епизоди от драматичния живот на този български мъченик, който в продължение на 35 дни е захвърлен в пълен мрак в карцер дъл-боко под земята, където влагата и гладът, на които е подложен, го довеждат до крайно отчаяние; страдалецът, който е изтръгнат от семейството си, за да прекара 13 години в различни комунистически затвори в страната, както и в най-го-лемия лагер за политически затворници – „Белене”; „врагът на народа“, пред чийто очи надзирателите в Белене без съд и присъда екзекутират не един и двама негови приятели; обикновеният човек, който заедно с много други се бори за всяка глътка въздух в претъпканите затворнически помещения.

Колко опасен престъпник, всъщност, е пастор Попов, за да бъде лишен от свобода в продължение на толкова време? Какво в крайна сметка е провинението му, за да преживее всичкото това нечовешко страдание? Отговорът на тези въпроси е простичък. Престъплението на пастор Харалан Попов е най-тежкото във времената на незачитане на човешкото достойнство. Той е виновен за това, че обича Свободата.

За Харалан Попов трънливият път на страданието започва в 4 часа сутринта на 24 юни1948 г. На вратата внезапно се позвънява и двама цивилни и един униформен милиционер нахълтват в дома му и заявяват, че са дошли да извършат обиск. В продължение на три часа те претърсват всяко ъгълче в къщата, след което отвеждат Божия служител в управлението за „малка справка“. Справка, която продължава 13 години; години, изкарани в няколко затворнически килии и един концентрационен лагер.

Първият разпит преминава в крясъци и побои. Следва втори и трети и четвърти и пети… разпитите сякаш нямат край. Един ден в стаята на мъченията влиза Вело Чанков. Вело е познат на Харалан от детските му години. Първоначално пастор Попов се зарадва, но после вижда в лицето на някогашния хлапак страшната промяна. По-късно става ясно, че именно Чанков е организирал процеса срещу евангелските пастори. Харалан обаче решава да разбере причината за задържането си и пита: „Какво съм направил, Велчо?“ От-говорът, който получава, е под формата на крясъци „Не ме наричай повече, Велчо! Аз съм другарят Чанков, а ти си арестант Попов. Никога не го забравяй. Трябва да се покориш и да признаеш престъпленията си. Ще разбереш, че не си играем. Няма да те оставим да станеш религиозен мъченик. Ако те превърнем в такъв, само ще укрепим християнството. За глупаци ли ни мислиш? Ще те клеветим и черним, докато и християните започнат да произнасят името ти с отвращение.“

С тези думи „другарят“ Чанков още веднъж разкрива колко коварни всъщност са комунистите. Методите за манипулация на обществото са използвани още от древни времена и са актуални във всеки исторически период, но са особено популярни във времето на комунизма.

Основната цел на последователите на Маркс и Ленин е да заглушат или изкривят гласа на истината, за да уплашат, обезсърчат, объркат, поробят и ожесточат хората в името на утопичния строй, който се стремят да изградят. „Целта оправдава средствата” е техен постулат, който те следват с фанатична последователност.

В предварителния арест пастор Попов получава по две филии хляб на ден и по шест лъжици супа. Целта на мъчителите е да бъде пречупен от недохранване. Комунистите не се опитват да промият мозъка на пастора, защото са наясно, че няма да успеят; по-скоро намерението им е да пречупят волята му с унижения, изтезанията и глад. Мъченията са подготвени така, че да лишат човека от собствената му воля. И сякаш успяват. Харалан наистина губи волята си. Започва да халюцинира. Тогава „признава“, че е първокласен шпионин. Лишен от воля, той подписва документите със „самопризнанията“, които са подготвени от комунистическите следователи. По този начин той е „подготвен” за предстоящия процес срещу евангелските пастори.

В края на месец март 1949 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение по въпроса за протичането на „пасторския процес“. Процесът трябва да има широк обществен отзвук, за да може християнството да бъде атакувано успешно. Комунистическите власти прилагат на подсъдимите изпитаните тактики по разлагане, дискредитиране и неутрализиране и сякаш успяват. Присъдите са произнесени на 8 март 1949 г. Васил Зяпков, Янко Иванов, Никола Михайлов и Георги Чернев са осъдени на доживотен затвор, а Харалан Попов и други подсъдими в същия процес получават по 15 години затвор.

След издаване на присъдата, пастор Харалан Попов преминава през сливенския и шуменския затвор, а после е изпратен и в концентрационния лагер в Белене. Работният ден в лагера е осемнадесетчасов – от 3 сутринта до 9 вечерта. Много хора измират заради прекомерната работа и оскъдната храна. Понякога пазачите разстрелват лагерници в непосредствена близост до Попов. Приближават се, вадят пистолет, опират го в главата на избран на случаен принцип лагерник и натискат спусъка. Един ден няколко от затворниците виждат заек, и понеже са изгладнели до краен предел, решават да го убият, да го скрият и да го изядат след вечерната проверка. „Коварният” план обаче е докладван на пазачите. Пред строя те пребиват клетника, който е убил заека, толкова жестоко, че окото на човека изтича пред погледите на ужасените затворници. Лагерникът Попов ежедневно се сблъсква с такава невероятна жестокост, че е трудно за човешкия ум да си я представи. На помощ обаче идват цифрите – от 6000 затворници в Белене оцеляват само няколко стотин.

След унгарската революция пастор Попов е преместен в затвора в Стара Загора. Там среща католически свещеник, който го осведомява, че в затворническата библиотека има Библия. Очевидно затворническата управа е пропуснала да отчете, че омразната за комунистите Книга на книгите се намира точно под носа им. Попов я взима и започва да я препоръчва на другите затворници; от ръка на ръка тя достига до много хора. И така зад затворническите стени пастор Попов намира ново паство. Под формата на уроци по английски, Божият служител започва да обучава новите вярващи в Божието Слово. Понеже никой от пазачите не знае английски език, стражите не разбират, че уроците на Харалан Попов всъщност са християнски проповеди.

Тринадесет години след като е вкаран в затвора, все пак Попов е пуснат на свобода. Отвъд решетките обаче той разбира, че е излязъл от малкия затвор, за да попадне в големия зандан на комунистическа България. Животът извън те-лените огради изглежда сив и безличен. В разговор с брат си Харалан Попов разбира, че докато е бил в затвора, комунистите са заглушили гласа на големите църкви. Нелегалната църква обаче продължава да функционира, защото никой не може да унищожи Христовия народ. Пастор Попов заминава за София, където започва да води една от нелегалните църкви в столицата.

След сериозен дипломатически натиск, пастор Харалан Попов все пак получава възможност да отиде при семейството си в Швеция. На 31 декември1962 г. в 10 сутринта излита за Прага, оттам за Източна Германия, а десет минути преди новата 1963-та година самолетът каца на летището в Стокхолм. Да бъде със съпругата си и с двете си деца е като прекрасен сън за изстрадалия български проповедник.

На запад пастор Попов става посланик на преследваната църква зад Желязната завеса. Той издава книгата „Изтезаван заради вярата си”, в която описва преживяванията си в ада на комунистическите затвори. „За българите ДС означаваше изчезване, страдания и смърт”, пише в книгата си пастор Попов и продължава, „над вратата на една килия беше написан цитат от „Божествена комедия” на Данте: „О, вие, що прекрачите тоз праг, надежда тук всяка оставете.” Колко точно! Умрелите тук са повече, отколкото тези, които са излезли живи.”

Въпреки нечовешките мъки, които преживява обаче, пастор Харалан Попов е щастлив, че посред всичките изпитания е имал възможността да достигне много хора с най-великата вест – вестта за спасението на човешката душа чрез вяра в  Исус Христос. Пастор Попов е щастлив въпреки страданията си, защото той е истински мисионер. Точно като един от онези герои на християнската вяра, които със своята саможертва осигуряват шанс на недостигнатите от Южна Америка, Африка или Далечния изток да чуят единствената вест, която може да ги направи свободни.

 

 

Библиография: Харалан Попов – Попов, Харалан (1994). Изтезаван заради вярата си. DOHI PRESS.

 




Гласувай:
2



1. dobrodan - О...
04.10.2022 11:48
Колко вълнуващо.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yavorkostov
Категория: Други
Прочетен: 270207
Постинги: 167
Коментари: 157
Гласове: 291
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031