Ако си дадем сметка за стойността на човешката душа, ще осъзнаем неотложността на нуждата да изявяваме Христос, Който е Единственият път за спасение. Един ден всички ще застанем пред лицето на Бог и именно затова сега, докато е благовремие, ние, християните, трябва да споделяме с невярващите нашата жива надежда, защото Благата вест, която носим, е най-важната новина в живота на всеки човек.

Как да прогласяваме истината за вечния живот адекватно, по един превъзходен начин, без да звучим квазирелигиозно или пък като латерни, можем научим от библейския текст, който сочи как благовества най-добрият благовестител. Разбира се, има много примери за това как Исус споделя с другите надеждата за вечен живот, но особено интересни са описаните в две последователни глави от Евангелието според Йоан лични разговори, в които Той разкрива пътя за спасение на двама души, които принадлежат на доста различни прослойки в обществената йерархия.

Ако погледнем по-задълбочено текста в Йоан, 3 и 4 глава, ще открием няколко неизменни принципа, които помагат свидетелството ни да носи нужното въздействие върху другите. И в случая с нощната визита на фарисея Никодим, и в разговора със самарянката Исус достига до най-дълбоките кътчета в душата на събеседниците си. Той изявява човешката недостатъчност и на високо издигнатия в обществото функционер, и на презряната от другите неморална жена, без да щади чувствата им. Исус не е политически коректен учител, който трепери за всяка дума, излизаща от устата му, да не би да обиди някой лесно раним егоманиак.

Истинността в говоренето на Господ и Неговото отношение на любов към човека правят така, че дори егото да бъде наранено, достойнството да се запази изцяло. Исус използва достъпен език и когато говори за духовната реалност. Примерите, които използва, за да изяви Пътя на истината, са лесно разбираеми и всички – от най-образования до най-слабоумния – разбират смисъла на думите Му.

Когато благовества, най-добрият благовестител води разговора толкова умело, че тези, които Го слушат, получават посока за живота си. Когато Исус споделя Добрата новина, резултатът е променен живот и за фарисея, и за самарянката.

„Един ден всички ще застанем пред лицето на Бог и именно затова сега, докато е благовремие, ние, християните, трябва да споделяме с невярващите нашата жива надежда, защото Благата вест, която носим, е най-важната новина в живота на всеки човек." Наистина е така.
„Истинността в говоренето на Господ и Неговото отношение на любов към човека правят така, че дори егото да бъде наранено, достойнството да се запази изцяло."
Колко хубава кратка и практична творба. Всяка дума е на точното място. Благодаря, Явор!