Призивът да пребъдваме в учението на Христос звучи сякаш малко неразбираемо, но ако искрено поискаме да разберем какво означава, ще открием колко огромна всъщност е стойността му. Глаголът „пребъдвам“ не е част от речника, който използваме в ежедневните ни разговори и значението му ни убягва, но все пак инстинктивно схващаме, че смисълът на тази забравена дума е по-висока степен на „да бъдеш“. Да се вкорениш, да си изцяло там, да растеж в познаване, да напредваш до степен на идентифициране с това, в което пребъдваш.

Обещанието в призива да пребъдваме в учението на Христос е толкова впечатляващо, че премахва възможността с лека ръка да го игнорираме. Става въпрос за Йоан 8:31-32, пасаж, в който Господа в рамките на едно изречение разкрива как можем да постигнем онова състояние, за което всички хора от всички народи и всички поколения мечтаят, а именно да бъдат наистина свободни. Тази тайна на истинската свобода съдържа такава недостижима дълбочина и в същото време е толкова достъпна за всеки, които би искал да я разбере, че неминуемо занемяваме пред неизразимата красота на Христовото учение.

Божият Син казва на повярвалите в Него юдеи, че ако пребъдват в учението Му, наистина са Негови ученици. Той не спира дотук обаче. Продължава с обещанието, че те ще познаят истината и истината ще ги направи свободни. Въпросните думи на Господа често биват цитирани както от вярващи, така и от невярващи, но само в частта „ще познаете истината и истината ще ни направи свободни“. Първият фрагмент от изявлението на Месията обаче не бива да бъде изоставян, защото именно той разкрива как истината може да ни направи свободни.

Ако проследим мисълта отзад напред, от следствието към причината, ще установим, че истинската свобода е резултат от познаването на истината, истината е резултат от ученичество, а ученичеството е резултат от пребъдване в учението на Христос. Няма как да познаем освобождаващата истина с механично четене на Библията или със себеправедно отношение заради редовните ни посещения на църковни богослужения, а с вкореняване, възприемане, прилагане, разпространение и т.н. на Христовите думи.

Колкото повече учението на Божия Син прониква в нашия светоглед, толкова повече ще можем да гледаме на Господа с дължимото на името Му отношение на преклонение и ще имаме правилно разбиране за духовното величие и здравата логика на Христовите наставления. Следването на призива в Йоан 8 глава има толкова силен ефект върху изпълняващите го, че неусетно те придобиват нова самоличност – самоличност чиято основна цел е да издига личността на Учителя.

Това е самата истина – пребъдващите в Христовото учение са наистина свободни, защото са избрали да познават със сърцата си Единствения, Който изпълва живота със съдържание и има верните отговори на всеки въпрос. Привилегията за Господните ученици е огромна. Привилегията за Господните ученици е свързана с това да ходят в онази власт, надежда, смирение, свобода, любов и т.н., които правят живота изобилен. А съществена част от изобилието на живота е насладата от пребъдването в неизразимата дълбочина в простотата на Христовото учение.

"Това е самата истина – пребъдващите в Христовото учение са наистина свободни, защото са избрали да познават със сърцата си Единствения, Който изпълва живота със съдържание и има верните отговори на всеки въпрос."
Адмирации за поредната високостойностна творба, Явор.

Точно така е.