Свидетели сме на безпрецедентна атака както срещу християнството, така и срещу целия човешки род. Аборти, богохулство, хомосексуализъм, опит от страна на управляващия „елит“ за тотален контрол над обществото, агресия срещу неприкосновеността на човешките тяло и личност, подмяна на понятия и др. Това е духовната атмосфера, в която живеем. Няма съмнение. Ето защо може би най-важният въпрос, който изниква във време като това е какво можем да направим ние, за да се противопоставим на настъпването на мрака? Изглежда обаче, че отговорът не е много лесен. За да получим отговор на този въпрос е нужно да виждаме отвъд видимото.

 

„Вярата е да виждаш невидимото, а не несъществуващото“ заявява А. Тоузър, като в тази сентенция се съдържа важно откровение не само за същността на духовната неадекватност, но и за дълбочината на вярата в Божията реалност. Неадекватност е когато сами си измисляме реалност и ангажираме Божието слово с нея. Вярата в Божията реалност води до съобразяване и покорство на Божията воля. Когато виждаме несъществуващото ние се превръщаме в религиозни фанатици, а когато вникваме в невидимото, ставаме истински последователи на Божия Син Исус Христос. 

В Своето учение Христос ни призовава да виждаме отвъд видимото, за да не бъдем самите ние заблудени, а и да не заблуждаваме другите. В Лука 6:39 Исус изрича една кратка притча, която се състои от два въпроса: „Рече им една притча: „Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?““

Какво всъщност Господ иска да ни разкрие с тези два простички въпроса? От контекста на цялата 6 глава можем да заключим, че всеки, който следва учението на Учителя може да вижда невидимата реалност на Божията истина. Който следва Учителя не е слепец и той не само няма да падне в ямата, но и ще има способността да помага и на другите да стоят в пътя. Съдбата на духовния слепец обаче е друга. Той рано или късно ще падне в ямата и ще завлече със себе си и другите незрящи – тези, които му се доверяват.

В настоящия момент е важно да ходим именно в тази вяра, която „вижда в невидимото, а не в несъществуващото“, защото само така можем да противостоим срещу хитростите на врага на нашите души. Виждайки в невидимото ние ще можем да разкриваме мотивите на нашите врагове, ще имаме привилегията да се наслаждаваме на истинската надежда в един безнадежден свят, ще имаме представа за действието както на Божията милост, така и на Неговия съд и т.н. Ето защо е важно да си напомняме думите на А. Тоузър "Вярата е да виждаш невидимото, а не несъществуващото."