За съществуването на този народ можем да разберем и само ако следваме пътя на житейската логика. Разумно е да твърдим, че един човек е от даден град, регион или страна поради факта, че се родил там. В този смисъл в Евангелието според Йоан Господ Исус на няколко пъти говори за нуждата от това хората да се родят отгоре. В трета глава на въпросното Евангелие става ясно, че този който приеме Господ Исус в сърцето си се ражда отгоре. И както вече казахме, откъдето сме родени, оттам сме. Там е нашата родина. Затова на базата на гореспоменатия убедителен довод можем да приемем, че именно ние, християните, сме въпросните поданици на Небесното царство. Ние сме родените от горе и затова нашата родина се нарича Небесното царство. И понеже обичаме родината си (надяваме се, че и ти читателю влизаш в това число) можем смело да заявим, че сме небесни националисти.
Небесният националист е човек, който е щастлив от факта, че националната му принадлежност е свързана с народа на Христос. Небесният национализъм, също като земния си еквивалент, черпи своята сила от принадлежността към земята (в случая към небето), в която Бог е благоволил да се роди. Той черпи своята мъдрост от горе, а светогледът му е формиран от ценностите на родината му. Небесният националист вижда историята, природата, фолклора, политиката, взаимоотношенията, обществените динамики и т.н през призмата на откровението за истинската си родина, която е небето. Небесният националист има небесна идентичност, която не би заменил за нищо на света, защото знае, че в принадлежността му към царството и Царя се намират неговите спасение и щастие.
Друга важна подробност излиза наяве когато човек разбере, че е роден от небето. С акта за раждане идва и новината, че жителят на небето е „приет на работа”; на работа в „дипломатическата мисия” на Царството. Назначен е за посланик... там където Церят е определил. Да. Това е самата истина. Когато се родиш отгоре ти си назначен на дипломатически пост и си изпратен да правиш „посланическа кариера”. Апостол Павел разкрива какво се очаква от нас като посланици: „И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога…“ (2 Коринтяни 2:5) Длъжностната ни характеристика на небесни дипломати е да умоляваме погиващите да се примирят с Бога. Защо обаче е нужно подобно контракултурно „дипломатическо“ действие? Защото Бог обича хората и иска да ги предпази от Своя справедлив гняв. А едно е сигурно – Неговият справедлив гняв ще се излее върху всеки човек, род или народ, който Го отхвърли.
Чакай малко да те светна :):):):):).
Тук ще го намериш :):):):):).
https://dobrodan.blog.bg/history/2021/01/26/polezno-e-za-veruiushtite-da-znaiat-niakoi-neshta-bez-znache.1746252
Това го няма в светите ти книги, попе.
Питай си там тия, дето са ви отгоре в йерархията (изцяло дума, конструирана през езика на божия ти народ)...
Йер - земя..
Аргъ - далечен.
И внимавай да не ти се разклати вярата много :):):).