Шкафчето до главата ми започна да вибрира някъде около два и половина сутринта. Звукът на телефона беше изключен, но нервното му подскачане върху дървената плоскост в момент, в който навсякъде е тихо, закономерно предизвика ефекта на бъ...

 Докараха го около месец след като ме въдвориха. Най-дългият месец в живота ми. Всеки ден от него продължаваше цяла година. За двадесет и четири часа се случваха поне по триста шестдесет и пет гадости. Тридесет дни-години и аз се промени...

 Легнах веднага, след като на етажа се разделихме със стареца, но не успях да заспя до два сутринта. Непознато притеснение хвана здраво гърлото ми и не го пусна часове наред. Задушавах се и се въртях в леглото в отчаян опит да си поема в...

– Сега стана ли ти ясно защо реагирах така на сватбата? – попита дядо ми, а гласът му издаваше, че е изтощен от вълнение.
Не знаех какво да отговоря. Ако бях направил коментар на чутото, сигурно щях да изтърся някакво евтино к...

 На другата сутрин бях все още на ръба на силите си, макар и да чувствах тялото си съвсем леко възстановено. Мускулите се бяха отпуснали, но душата ми, Алекс, душата ми беше крайно изтощена. Отоците по краката ми ги нямаше и въпреки че п...

 Отварянето на очите съвпадна с усещането за остра, пронизваща болка в гърба и една друга, малко по-слаба – в дясното слепоочие. За кратко се бе изгубил, но вече се връщаше в съзнание. Беше студено, мъгливо и чувстваше странен лепк...

 От сватбата, на която ми се падна главна мъжка роля, в спомените ми са се запечатили не повече от десет незабравими момента: гръмкото „да“, с което обвързах земния си път с този на съпругата ми; целувката в присъствието на м...

Сърцето ми се счупи на хиляди парчета,
когато вникнах на човека във очите.
Не познавам гледка по-ужасна 

 Ужасно много шум,
пожълтeли пространства
и лепкава графика.

 Веднъж, ей така през маранята,
видях Оазис...
Слънцето отдавна припичаше, сякаш единствената му мечта бе да изпепели всичко наоколо. Дрезгави крясъци на гарван придаваха зловещ отенък на едва ли не пустинния пейзаж. Накъдето и да погледне...

Млада, руса, с очила с тънки рамки, подчертаващи наличието на разработен ум в красивата ѝ глава, Миглена Станчева се намираше в най-прекрасния период от живота си. Преди три седмици навърши двадесет и пет, а вече ѝ се носеше ...

Познавах Дарина от поне двадесет години. Само дето, тогава тя не бе най-популярната поп звезда на Балканите, а малката сестричка на най-добрият ми приятел Кало. Първото нещо, с което винаги съм я свързвал, е, че в онези далечни, приказни...