Продължих да бутам
с рамо във стената.
С последни сили
жаден, гладен и отчаян
коленичих на земята.
Беше трудно, но приех -
няма път натам.
Тогава с крайчеца
на зрението си
видях отворена към мене длан,
прободена в средата.
После чух:
Виж, няма я стената.