Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2019 08:50 - Недовършено танго
Автор: yavorkostov Категория: Изкуство   
Прочетен: 317 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 - Здравейте, казвам се Антон Петров.
- Здравей, Тони.
- Питах се как да започна? Сигурно си личи по гласа ми - малко се притеснявам, но в крайна сметка реших да го направя. От седмица чувствам, че най-сетне дойде моментът и аз да разкажа историята си. Мисля, че вече съм в състояние да рискувам.

Деликатен шум, изразяващ безрезервно одобрение, премина през стаята.

- Страхувам се, че ако вмъкна и детайлите ще отнеме много време и затова ще се опитам да ви предложа съкратения вариант. Ако се отегчите или у вас възникне някакъв въпрос, моля ви, прекъснете ме. 
- Аз искам да питам нещо - изискано облечена жена, някогашна красавица, загадъчно, стеснително и добронамерено се усмихваше - любовна ли е историята ви? И с нещастен край ли е? Защото, ако е така, ще трябва да си тръгна още сега. Не мисля, че съм готова да я понеса.  

Присъстващите, свикнали да долавят наглед незабележимите за обикновения човек детайли на битието, веднага отчетоха ескалацията на онази крехка тъга, извираща от неведнъж ранявания човек. Състрадателен шепот, наподобяващ летен ветрец, се появи изневиделица и бързо угасна. Всички очакваха да чуят разказа на Тони.

- Ще се върна в самото начало, а доколкото си спомням всичко започна напълно неочаквано. Един случаен поглед и стихотворение, което току що бях написал, начертаха  събитието променило в живота ми. Помня го досега, имам предвид стихотворението:  

Недовършено танго, албум
И пожълтели снимки...

***

            ....И притискат го,
Невидели простичкия грях.

Недовършено танго.

Аплодисментите ме накараха отново да усетя какво е да си в центъра на вниманието. Не мислех, че произведението ми е кой знае колко добро, но от малък харесвах да ми ръкопляскат. 

Направих артистичен поклон, а те ми отвърнаха с пресилен смях. Откакто им станах шеф, спрях да вярвам, че са искрени в отношението си към мен. Чувствах се сигурен в тази ми позиция: Дръж ги на разстояние, за да не ти се качат на главата.

Аплаузът не стихваше, а аз се усмихнах, разперих ръце, сякаш съм на носа на „Титаник", и огледах победоносно тълпата. Точно тогава погледът ми спря на нея. Стомахът ме преряза в същия момент, а явно и умът ми бе блокирал, защото едва на другия ден си дадох сметка, че не е от храната.  

Срещал съм я хиляди пъти преди, та нали работи за мен, но никога досега не бях я виждал по този начин. Грета, от долния етаж - личен състав, стая номер триста и пет. 
Тя гледаше към мен, усмихваше се, вдигна закачливо чашата си и после отпи. Преглътнах.

Седнах на мястото си и дадох шанс на колегите и те да се изявят. По традиция Новогодишният купон започваше с моята реч, обобщаваща акцентите през изминалата година, като винаги я разнообразявах я с виц, я със стихотворение. После купонът  преминаваше в самодейни изяви, след което неминуемо ескалираше заради здравата консумация на напитки в една или друга форма на прекаляването.

Около десет и петнадесет всички се намираха във вихъра на забавлението, а аз се борех с неясното усещане, че у мен се заформя характерния за младежите копнеж за нещо забранено. Очите ми отново срещнаха нейните и топката в корема ми се разтупа и ме накара да се изправя. Тя също стана от стола си и тръгна към мен.

До този момент знаех, че ходи грациозно, но в онзи миг почти бях сигурен, че я мернах и да лети. Пронизваше ме с поглед  като лъвица, гавреща се с плячката си, приближи ме на дъх разстояние и хвана ръката ми. Беше време за танц. Ароматът й така  ме арестува, че за малко да се обадя на адвоката си. 

Завъртяхме се на дансинга в ритъма на добре познато изискано, романтично или по-скоро страстно танго. Не съм голям почитател на архаичната музика и при други обстоятелства бих я презрял с лека ръка, но сега... Тя продължаваше да се носи на педя от земята, а аз с усилие на волята задържах  сърцето си да не избухне в гърдите ми. Главата ми отказваше да мисли, и това взе, че започна да ми харесва.

Точно тогава обаче джобът ми се разтресе. Мобилният ми телефон звънеше и вкарваше аритмия в атмосферата. На екрана бе изписано името на жена ми. Извиних се учтиво на дамата и излязох навън да давам обяснение.

*** 

- Мисля, че тогава - тук Тони тежко потупа гърдите си - в сърцето си вече бях направил първата стъпка от танца, който ме отведе надолу. Ех, ако само можех да върна лентата назад...
Мъжът изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се откаже да продължи. Пое с жадна благодарност чашата вода от ръката на изискано облечената жена, някогашна красавица, и на един дъх я пресуши. 

***      

- Кога ще се прибереш? 
Никога досега този въпрос не ми бе звучал така противно. Почувствах се като крадец, заловен с колекция диаманти в джоба си. Отдавна знаех, че атаката е най-добрата защита и ето защо преминах в настъпление. 
- Защо ми задаваш този гениален въпрос, скъпа? Нали ти казах, че съм на годишния купон на фирмата. Дали не усещам нещо като контрол... Не мога ли да подишам малко свободно...

След тази първоначална отбрана от устата ми прозвучаха още няколко логично звучащи аргумента в моя защита, а после изригнах. Сипех обиди в продължение на цели две минути и млъкнах, така че в тишината да се усети посланието: „Да не си посмяла пак да ме тормозиш с въпроси". След естествено настъпилата пауза, в която заради плача отсреща ясно долових ефекта на думите си, жена ми тихичко прошепна:
- На връщане вземи от онзи сироп. Марти има температура.

После връзката прекъсна. Забравих да спомена - Марти е синът ни.

През следващите няколко седмици думата контраст придоби ново измерение в речника ми. След фирменото парти у дома се бе спуснало невидимо напрежение, което рязко изпъкваше на фона на привлекателната обстановка на работа. Досега не ми се беше случвало да тичам с такъв непреодолим копнеж към офиса. Усещах нов прилив на сили, сякаш бях с десетина години по-млад и се чувствах приет и оценен. Най- вече от Грета.

Още на другия ден след купона се оказа, че трябва да посетя долния етаж във връзка с една справка. Точно в този момент там, в стая номер триста и пет, самичка зад компютъра, стоеше тя.

Усмихна се веднага, щом ме зърна:
- Доскуча ми, след като останах без партньор на дансинга - каза с глас от вида черно кадифе и продължи. - Но от самото начало трябва да знаеш нещо за мен. Аз не се предавам лесно, искам втори шанс да си довършим тангото.
- Дадено - съгласих се с пресъхнало гърло и се насилих да не мисля за загадъчния смисъл на това „от самото начало", което не знам защо ми звучеше като покана за нещо забранено. - Пиеш ли кафе?

Така се започна. На три преки от офиса има тихо кафене точно за случай като нашия.  На първата среща не спрях да говоря, може би, за да угася червената лампичка в главата си, предназначена за аварийни ситуации. Тя ме слушаше, затаила дъх, като от време на време пускаше шега или комплимент, които ми действаха като магнит.

След това дойде нейният ред. Разказа ми за семейството си. Доколкото помня, още с първото изречение се настроих срещу мъжа й, който, по нейните думи, за десет години не си бе мръднал пръста една крушка да завърти. Стана ми тъжно. Как е възможно този мъжага да не бе видял какво съкровище се намира у дома му.

Тази линия на разговор развърза и моя език за домашните ми несгоди. Не ми се беше случвало да говоря за проблемите с жена ми. Изникнаха отдавна забравени ситуации, които не си бях давал сметка, че продължават да кървят в душата ми.

В такъв момент точно Грета намери ръката ми със своята. Тогава капитулирах. Предадох се без остатък на тази чувствителна жена. Единствената мисъл, хвърляща сянка в новооткритото ми щастие бе, защо не я бях срещнал преди десетина години.

Следващите месеци бяха приказка в офиса и драма в къщи. Ще пропусна подробностите, и ще премина директно на кулминацията, която по някаква странна ирония се случи там, откъдето всичко започна - Новогодишния фирмен купон.

С Грета отново се реехме на дансинга в ритъма на любовта и на тангото, този път решени да довършим танца си. Всички в офиса отдавна знаеха за връзката ни и като дърти клюкарки хвърляха от масите си по някой, уж случаен поглед. Ние обаче, потопени във вълшебството на забранената романтика, не обръщахме никакво внимание на външния свят. Мислех си, че едва ли има нещо, което да ме изтръгне от щастието, съдържащо се в един-единствен миг. Този.

Певицата започваше втория куплет, когато усетих как някой ме сграбчва за рамото. Като на забавен каданс обърнах главата си по посока на болката, когато усетих тежък мъжкарски юмрук да се стоварва върху слепоочието ми. От сблъсъка на главата ми с пода ме заболя толкова силно, че изгубих съзнание. Последното нещо, което видях бе как някакъв мъж държеше Грета за ръката и я отвеждаше навън. После настана мрак. 

***

Тони замълча. Завъртя се по посока към вратата, откъдето преди минута тихичко бе влязла симпатична дребна жена, държаща в ръцете си русо хлапе на име Марти, и каза:
 - Усещам те, скъпа. Аз не мога, но зная, че си тук и ме виждаш... Благодаря ти, че ме прие отново. Благодаря и на вас, че ме изслушахте днес и ми помагахте през последните месеци в този наистина труден за мен период. 
- Изрецитирайте ни още веднъж онова стихотворение - изисканата дама, изтриваше с длан поредната сълза напуснала окото й. - Ще ми е интересно да го чуя отново сега, след като зная историята Ви.

- Разбира се, госпожо - Тони направи пауза и обходи аудиторията с невиждащите си очи. - По случай Нова година, поздрав за всички членове на асоциация "Шанс за незрящите":  

Недовършено танго, албум
И пожълтели снимки
Захвърлени във стая 
Със легло и прах.
Изникват във съзнание
Обременено с примки
И отдавна неизказано ридание.


Недовършено танго, сълзи от смях,
Горчив и истински
Отварят спомена, наливат вино
И притискат го,
Невидели простичкия грях.

Недовършено танго.




Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. emelika - Не е ли недовършено танго
09.04.2019 11:35
животът ни?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yavorkostov
Категория: Други
Прочетен: 270404
Постинги: 167
Коментари: 157
Гласове: 293
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031